Празници !!!

Понеже наближава Хелоуин и макар ,че не е Християнски празник ,той е популярен сред нашите деца от анимационните филмчета.И понеже наближава моите деца страшно се вълнуват и го очакват с нетърпение .
Ето малко инфо за празника
ЕДИН СТРАШНО ЛЮБИМ ПРАЗНИК
Кой е измислил Хелоуин?

Всяка година, когато прелистваме последния лист от календара на октомври, в повечето американски домове се преселват прилепи и паяци, в прозорците се запалват тиквените фенери, а в магазините най-търсената стока са бонбоните. И когато настъпи дългоочакваният и любим ден, всяко дете може да си сложи маска на лицето и да почука дори на непозната врата, да викне "Бау!" и за това да получи шепа пъстри бонбони - това е страшният празник Хелоуин!

За този празник американците трябва да благодарят на ирландците, които подгонени от лошата картофена реколта, се преселили в Америка през втората половина на миналия век и разпространили празника на духовете по цялата страна. А преди ирландците, древните келти са тези, които избрали 1 ноември за своята Нова година - "Samhain" (той е и Сауин, Самхейн, Самайн и Шоен - превежда се различно), отбелязвал края на лятото. До началото на ноември приключвало събирането на реколтата, приближавала студената, тъмна зима, която при северните народи винаги се асоциирала със смъртта. С този празник били свързани много обичаи. В този ден се събирало благородното ирландско войнство и заедно с цялото население правели огромен пир, който продължавал през целия ден, а и през нощта.

Но тази весела нощ била и най-страшната в годината. Келтите вярвали, че в нощта срещу Нова година се отваря границата между мъртвите и живите и сенките на починалите през изминалата година навестяват земята. Защото не искат да си отидат завинаги! Сенките търсят живи тела, в които да могат да се вселят, и това е единственият им шанс да поживеят още малко на земята.

За да не станат жертва на мъртва сянка, хората гасяли огъня в огнищата и се опитвали да изглеждат колкото се може по-страшно - обличали животински кожи и глави, надявайки се да изплашат привиденията, преминали отворената граница към живия свят. На духовете оставяли храна, за да се нахранят и да не настояват да влизат в дома. А самите жители се събирали около огньове, които палели друидите - жреците, които били едновременно и учени, поети и духовни вождове. Било време за предсказания: това, което предсказвали друидите, било жизнено важно ръководство за цялата дълга зима. На тези огньове били принасяни в жертва животни (някои споменават и хора), а после всеки взимал от свещения пламък, за да запали зимното огнище в дома си.

През 43 г.пр.Хр. римляните завзели повечето от келтските територии. За онези 400 години, които те прекарали на земята на келтите, смесило се не само населението, но и традициите: със Сауин се съединили два римски празника. Първият - Фералия, се отбелязвал в края на октомври, ден за помен на починалите, и вторият - в чест на богинята на плодовете и дърветата Помона. Неин символ била ябълката и оттам тръгва традицията на Хелоуин да се организират игри с ябълки.

Около 800 г. сл. Хр. християнството става господстваща религия там, където по-рано друидите правели своите обреди. През 853 г. сл. Хр. папа Бонифаций ІV утвърдил 1 ноември като ден на Вси Светии, ден за прослава на всички християнски светци и мъченици. Така Католическата църква заменила езическия празник на смъртта с нещо доста сходно. На английски език наименованието на празника звучи като All Saint's Day или Hallowmas, или All Hallows. Но хората продължавали да отбелязват деня в навечерието на празника на Вси светии, палели огньове и чествали Самхейн и деня на Помона. В средновековния английски език наричали празника All Hallows’ Eve или съкратено Halloween.

По-късно, през 1000 г. Църквата обявила 2 ноември за Ден на всички души - All Souls Day , в който трябвало да се поменат не светиите, а обикновените мъртви. След години обичаите за тези три празника се преплели и слели в един - Hallowe'en , който по-късно започнали да наричат Halloween. Днес в празника присъстват и ябълкитe, орехите и изобилието на Помона, черните котки, магията на Самхейн, дяволските духове, привиденията, скелетите и черепите от деня на Вси светии и деня на всички души. Всичките три дати - навечерието на деня на Вси светии (31 октомври) , самият ден и следващият Ден на душите наричат още и Hallowmas (ср. Christmas). Празнуването на този ден по непостижим начин съчетава езическата мистика с християнската.
Почерпи, за да не ти напакостя!
Първите американски заселници заедно с имуществото си докарали на континента и своите страхове, поличби и обичаи. Не навсякъде обаче било прието да се обръща внимание на нечистата сила на 31 октомври: протестантите от Нова Англия смятали това за грях. Докато в южните щати на Америка народът се маскирал и веселял от душа.

Обичаите на различните европейски народи се смесвали в един котел с вярванията на индианците и накрая се появила американската версия на празника. По време на Хелоуин правели представления, гадания, но отбелязвали и прибирането на реколтата, пакостили, бутайки огради и врати, разказвали страшни истории за мъртъвци и привидения.

В средата на ХІХ век есенните празници станали нещо обичайно, макар още само в отделни райони на Америка. Но когато на континента пристигнали милиони гладни ирландци, скоро озъбената тиква на 31 октомври можело да се срещне във всеки дом.

Американците, също като ирландците и англичаните (в Англия традицията на Деня на душите била да се измолва храна и питие от богатите срещу обещанието да се молят за техните мъртви роднини), започнали да се преобличат в маскарадни костюми и да ходят при съседите, измолвайки храна и пари (обичаят се нарича "trick-or-treat" - почерпи, за да не ти напакостя). Девойките вярвали, че на Хелоуин могат да научат името и как ще изглежда техния жених, като гадаят с конци, огризки от ябълки и огледала, а мистично настроените американци обръщали дрехите си наопаки и през нощта излизали на пътя, надявайки се да срещнат някоя вещица.

Но в края на ХІХ век се опитали да приключат с мистичния характер на празника Хелоуин, като го превърнали във всеобщ празник. Препоръките към градските власти били да организират вечеринки с игри и почерпки, а вестниците убеждавали родителите "по-малко да плашат децата". Така част от суеверните черти на Хелоуин останали в историята.

Около 20-30-те години на вече отминалия век това било мероприятие с шествия, градски конкурси и концерти. Опитите на властта обаче да вкара буйното младежко веселие в навечерието на Деня на Вси светии в прилично русло често завършвало с масов вандализъм. Около 50-те години властта се справила с хулиганските прояви и оттогава празникът е по-скоро детски. Вечеринките на Хелоуин се разпространили и в училищата и пансионите, така традицията включила всяко дете в празника. Оттогава и обикалят домовете деца с маскарадни костюми и без празникът да е официален в Америка, всяка година американците харчат за него около 2,5 милиарда долара. Повече от половината от тях - за бонбони (това е дори повече, отколкото на Коледа).
През последните години Хелоуин в Америка става все по-популярен и комерсиален, разбира се. Празникът е и добър повод за благотворителност. Вниманието е насочено към самотните възрастни хора и децата-инвалиди.

Легендата разказва...

ОТКЪДЕ Е ДОШЪЛ ТИКВЕНИЯТ ФЕНЕР?
Има ли Хелоуин без тиква? На 31 октомври тиквеният Джек свети в много прозорци. Историята на неговото появяване разказва ирландската легенда за пияницата по прякор свидливия Джек.

Веднъж, в навечерието на празника на Вси светии, пред пияния ковач Джек, който седял в кръчмата, се явил самият дявол. Ковачът се съгласил да му даде душата си, но срещу халба бира. За да купи пиенето на дявола му се наложило самият той да се превърне в монета. Хитрият Джек сложил шестпенсовата монета в джоба си, там, където стоял неговият сребърен кръст. Измъчен от кръста, дяволът молел за пощада и Джек го пуснал, но преди това се спазарил за десет години спокоен живот за себе си.

Когато след десет години дяволът се появил отново, ирландецът в своята последна молба поискал ябълчица. Тогава дяволът стъпил върху раменете на Джек, за да стигне ябълковото клонче, Джек бързо надраскал върху кората на дървото кръст. Дяволът повиснал във въздуха и в резултат обещал, че няма да пипне Джек още десет години и изобщо няма да му вземе душата.

Най-накрая Джек умрял. Бог, разбира се, отказал да приеме грешния пияница в рая. Дяволът срещнал Джек на прага на преизподнята. "Не мога да взема душата ти" - казал той, изпълнявайки обещанието си. "Къде тогава да отида?" - попитал Джек. "Там, откъдето си дошъл" - отговорил дяволът. Наколо бил непрогледен мрак... Джек помолил за огънче. И дяволът бръкнал в огъня на ада, дал на Джек един тлеещ въглен и го пратил да се скита по света. Джек носел със себе си една ряпа. Изрязал средата й и сложил там въгленчето от ада - за да не го духне вятърът, и се отправил в своето вечно пътешествие. Джек Фенера и досега броди по земята, очаквайки Страшния Съд и се е превърнал в символ на прокълнатата душа.

В Ирландия и Шотландия страшните мутрички, в които после поставят свещи, изрязват от ряпа и картоф, а в Англия - от цвекло. В Америка местната тиква играе прекрасно ролята на Джек Фенера.

КАК ПРАЗНУВАТ...
В Канада и Ирландия празнуват както и в Америка.
В Мексико и изобщо в Латинска Америка и Испания началото на ноември е известно като Los Dias de los Muertos - Ден на мъртвите. 31 октомври е Ден на мъртвите деца, а 1 ноември е Ден на възрастните. Но това не е ден на скръб и печал. Смята се, че починалите по това време се връщат у дома, затова във всеки дом има олтар с вкусни неща, вода и кърпа, за да може прилетелият дух да си измие ръцете преди ядене. На улиците могат да се видят карнавални шествия - хора в костюми на скелети и мумии, носещи ковчези. В тези дни няма по-популярен предмет от скелет или череп: децата сами правят такива фигурки, в магазините се продават шоколадови скелети, черепи, ковчези и кексове, украсени с кости (сладки, разбира се).

В последния ден на празника мексиканците пият на гробището текила и слушат изпълненията на музикантите, наоколо летят колибри и пеперуди, а сред тях латиноамериканците виждат душите на своите близки роднини.

Протестантската църква в Англия е решително против Хелоуин. Тук празникът започва на 5 ноември, когато англичаните запалват огньове и факли в чест на Дните, посветени на Гай Фокс - известен английски заговорник, който искал да взриви зданието на парламента и бил осъден на смърт, присъдата била изпълнена на 5 ноември 1606 година. Фокс бил член на католически заговор против протестантския крал Джеймс. Огньовете, които запалили след смъртта му, нарекли костени (всъщност тогава в тях горели портретите на католическия папа). След две столетия обаче огньовете свързали с костите на Гай Фокс. Тогава портретите му вече носили децата, изпросвайки "пени за Гай". А навечерието на 5 ноември в Англия е нощта на щуротиите, когато децата до насита могат да се забавляват, издевавайки се над възрастните.

В Ирландия продължават да отбелязват празника - ходят си на гости, играят игри, например да отхапеш парченце от висящата на връвчица ябълка без да си помагаш с ръце, крият съкровища от бонбони, правят плодови сладкиши, в тях слагат изненади, по които гадаят бъдещето. Децата не ги наказват за лудориите.

В Германия не правят помен на покойниците, но помнят Валпургиевата нощ - на 30 април срещу 1 май, когато немските вещици прелитат на метлите си, а мъртвите стават от гробовете.
В Китай помен на мъртвите правят през пролетта. В Япония на тях са посветени няколко дни в средата на лятото.
Хелоуин става все по-популярен, което още веднъж подсказва американизацията на света.
† В България православната църква отбелязва празника на Всички светии в началото на лятото, в първата неделя след Петдесятница. А през ноември е Архангеловата Задушница - в съботата преди Архангелов ден, който е винаги на 8 ноември. Тази година можем да си спомним с добро близките си мъртви роднини на 2 ноември.

оригинална статия : http://margaritta.dir.bg/2noemvri/04hell.htm

Честит празник на всички празнуващи днес
Димитровден - 26октомври, Св. вмчк Димитър Солунски

Това е празникът на св. Димитър, когото смятат за родственик на св. Петка. Той е един от най-почитаните светци в народната ни култура.

26 октомври - Димитровден, Св. вмчк Димитър Солунски

Според народните представи от Димитровден започва зимата; народната поговорка гласи: “Георги лято носи, Димитър - зима”. Според легендите св. Димитър е покровител на зимата и студа и е по-голям брат на св. Георги. Той има дълга бяла брада, от която изсипва снега, яздейки червен кон. Някъде наричат празника Разпуст, защото на този ден освобождават ратаите и слугите и се договарят за следващата година.

Краят на селскостопанските работи се отбелязва със селски сборове, хора и песни.

В някои краища на Димитровден се извършва и обреда полазване: Всички стопани следят какъв човек първи ще влезе в дома им (или ще потропа на вратата). Ако той е богат и оправен, значи следващата година ще бъде богата и плодородна.

Вярва се също така, че св. Димитър е брат и на архангел Михаил (душевадника) - покровителя на отвъдния свят - на умрелите предци. Затова около Димитровден е една от най-големите задушници, на която задължително всеки раздава варено жито и питки за помен.

На този ден, за здраве и дълголетие празнуват много именници, които носят името на светеца.

църквата Св Димитър в Солун - свещите, колкото е по-голям греха за който молиш опрощение толкова по-голяма свещ палиш
Димитровден е централният годишен зимен ориентир в етническите ни територии и затова обредните практики фиксират представи, свързани с прелома - преход към зимата. Впрочем, не случайно връзката му с предхождащия го Петковден е “скрепена” чрез роднинството им в народното съзнание.

Условно в празничността можем да отделим две линии - паганистична и християнска. Tе обаче са твърде тясно преплетени една с друга, защото на християнски ясветец се приписват езически митични качества. Той “донася” зимата, яздейки червен кон, с неговото присъствие се свързва гадаенето за бъдещото плодородие (инициална магия); той трябва да бъде омилостивен, за да закриля стопанските начинания и реколтата през следващия цикъл. Св. Димитър е представен като антипод на близнака си - св. Георги. Той е първородният син, по-старият, и е носител на хтоничното начало. Така и в нашата традиция се реализира древният близначен мит, в който здраво са споени помежду си опозициите живот -смърт, младост-старост, лято-зима, сеитба-жътва. тези опозиции маркират чрез празниците на двамата светци и народният ни календар, разделяйки го на две половини.

Така в народнана ни култура съвпадат празникът на св. Димитър и сезонно-стопанският прелом в календара. В представите и обичаите най-ярко обаче се откроява идеята за гранично време, за преход от един цикъл към друг.

СВЕТИ ВЕЛИКОМЪЧЕНИК ДИМИТРИЙ МИРОТОЧИВИ - СОЛУНСКИ

Св. великомъченик Димитър се родил в трети век в Солун. Баща му бил градоначалник. Тайно вярвал в Христа, но не смеел открито да изповяда вярата си, понеже по онова време имало голямо и много свирепо гонение срещу християните. Една от стаите в дома си той превърнал в молитвена, поставяйки иконите на Спасителя и света Богородица.

Семейството дълго време нямало деца. Съпрузите скърбели много и усилено се молели Бог да ги дари с наследник. Молитвите им били чути и им се родил син, когото нарекли Димитрий. Целият град споделял радостта им, а щастливите родители изразили благодарността си към Бога с щедри милостини към бедните солунчани.

Когато Димитрий поотраснал и можел да разбира истината, родителите го въвели в молитвената стая и започнали да го учат на вярата в Господа Исус Христос. Повикали свещеник и кръстили Димитрий. След смъртта на родителите си Димитрий наследил голямо богатство.

Максимиан Херкулий (286-305 г.), съимператор на Диоклетиан (284-305г.), узнал за смъртта на солунския градоначалник. Размислил и решил да извика при себе си сина му Димитрий. Като го видял високообразован, разсъдлив и умен, възложил му същия пост - управител на Солун. Изрично му заповядал да очисти града от християните, да убие всеки, който призовава името на разпнатия Христос.

Приет от жителите на Солун с голяма радост и почит, Димитрий вместо да преследва християните, започнал открито пред всички да изповядва и слави името на Спасителя и да учи всички на истинската вяра.

В късната есен на 306 г. новият източен император Галерий се връщал с войската си от далечен поход на изток. Пътят му минавал през Солун. Димитрий, като узнал, че през града ще мине този нов ужасен гонител на Църквата, дал половината от своето богатство на верния си слуга Луп, а другата раздал на бедните.

Почнал да пости, да се моли и да се готви за близката си смърт.

Когато Галерий пристигнал в града, повикал Димитрий, който смело се обявил за християнин и изобличил езическото многобожие. Затворили го в тъмницата, където Димитрий не преставал да пее и слави Бога. В това време, в открития градски театър се устройвали игри за увеселение на императора, който обичал да гледа жестоки борби, стигащи до смърт.

Императорът имал свой любим борец, на име Лий, който умъртвявал своите противници, като ги хвърлял отвисоко извън арената върху остри копия. Обикновено така го карали да постъпва и с християните. В Солун по това време живял един млад момък - християнин, на име Нестор. Той с негодование гледал колко много християни били умъртвявани по този ужасен начин и решил сам да излезе на борба срещу императорския любимец. Той отишъл в тъмницата при Димитрий и поискал благословението му.

Димитрий го прекръстил и му казал:

— Ти ще победиш, но ще бъдеш мъчен!
Нестор излязъл на арената с думите:

— Боже Димитриев, помилвай ме!

И победил противника си. В гнева си императорът заповядал Нестор да бъде убит с копие. Заповедта била изпълнена веднага.

Като узнал, че Димитрий благословил Нестор за борба с Лий, императорът издал втора заповед: Димитрий да бъде наказан със смърт по същия начин като Нестор.

Рано сутринта на 26 октомври 306 г. войници влезли в тъмницата и се нахвърлили с копия върху Димитрий, който по това време се молел, и го убили. Тялото му лежало до вечерта, когато дошли християни, взели го и тайно го погребали.

Верният Димитриев слуга Луп бил в тъмницата и видял мъченическата смърт на господаря си. Прибрал дрехата и пръстена му, обагрени с кръвта му, и ги занесъл на вярващите. С тях извършвал много чудеса - изцелявал болести и недъзи. И той също бил умъртвен от императора.

Минали години. Гонението се прекратило. Вярващите построили малък храм върху гроба на св. Димитрий. Един илирийски велможа, на име Леонтий, получил изцеление при гроба на светеца и в знак на благодарност построил голям храм. При събарянето на малкия храм намерили мощите на св. Димитрий. Положили ги в сребърен ковчег и ги поставили в новата църква. От мощите му текло миро. Затова Църквата е нарекла светеца - мъченик св. Димитрий Мироточиви.

Св. Димитрий много пъти спасявал Солун от вражески нападения. От онези времена в Тракия и Македония почитат светеца. По-късно българи и гърци започнали разпалено да си оспорват “покровителството на небесния стратег св. Димитрий от Солун”. Заради славянския му произход, от древни времена всички славянски народи честват св. Димитрий. Българи и сърби го почитат като патрон изобщо на славянството .
Оригинална статия

Честит празник и от мен на всички именници

Весело и приятно изкарване на всички именници тази вечер

И ние чакаме с нетърпение Хелоин но тук му викат "празника на тиквата"

ще чакаме снимки

Ето как протече снощи празника при нас

Ау страшно е ,ама защо снощи наи Хелоуин е на 31 срещу 1

Ами и аз тази вечер очаквам малките призраци ,за целта съм купила 2 кг.бонбони
А това сладко патенце май е изплашено

По принцип и днес се празнува,но в Гренхен го празнуват на 30,а патенцето по скоро беше уморено от толкова много интересни неща за разглеждане

Ах това малко плюшено патенце ,май си е изкарало страхотно

с голямо закъснение нашата хелуинска тиква и част от лакомствата ,които събраха децата естествено от познати

Хейййййй дечица внимавайте с тези бонбони да не ви болят много зъбките

оооо те отдавна се изядоха

Кога е Никулден ?
Минал ли е вече ?

На 6 декември ,има още малко време дъщеря ми иска да направя хляб във формата на риба за Никулден

1 януари Василовден.
http://video.dir.bg/video_open.php
Русалийските и станичарските игри - Десислава Генкова - Elrisha

Традиционните календарни празници и обичаи,създадени от нашият народ, са тясно свързани с неговия семеен и стопански живот. Те отразяват неговият мироглед,носят традицията на народното изкуство и се характеризират със своята многофункционалност – религиозно-магическа, очистителна, познавателна, социална, естетическа, развлекателна и т.н. С новогодишно-коледната група обичаи в Петрич се свързват карнавалните шествия и русалийските игри.Според данните от ХІХ и ХХ век, тези игри са се провеждали през т.нар. "погани" (мръсни) дни от Коледа до Богоявление (Водици) – 25 декември -6 януари. Русалиите съставлявали дружини от 20-60 момци. На първият ден на Божик (Коледа) те се прощавали с близките си и тръгвали да обикалят къщите и селата. Всяка дружина си избирала свой водач – балтаджия, един кеседжия – помощник на балтаджията, двама юзбашии – помощници на кеседжията, двама чауши, които вървят отстрани и пазят дисциплината, двама слуги, които събирали даренията, калаузи – съгледвачи, които вървели пред дружината. Балтаджията бил въоражен с малка брадва – балтак, а всички останали с железни саби. Дружината играела под звуците на две-три зурни и два тъпана. Русалиите имали установен свой ред – закон, който всички изпълнявали безпрекословно през дните, докато траели игрите. Вървели винаги по двойки едни след други – в две колони, и всеки стъпвал в стъпките на предходния. Не позволявали никому да прекъсне веригата или хорото им, с изключение на болни. През тези дни, докато са в групата, русалиите не говорели помежду си, с изключение на балтаджията, не се кръстели, не поздравявали близки и познати, не спели у дома си или у роднини, а всички заедно на установеното от съгледвачите място. Нощта никога не ги заварвала на открито.<br /> Русалиите никога не газели вода, не влизали в къща, където има лехуса (бременна) жена или мъртвец. Ако срещнели по пътя такъв, поставяли носилката на земята и я прескачали. Ако прехвръкнела някоя домашна птица над тях, убива ли я никога не ходели сами, а винаги по двойки за да се пазят взаимно от зли духове. Затова и в танците им изобилстват движения с ръцете и сабите, като че ли се пазят от въображаем противник. Русалиите играели около стари дървета, пресъхнали кладенци, стари гробища, кръстопътища и други места, където се смятало, че има зли сили и духове. Като ги обикаляли по три пъти със своите танци, се вярвало,че тези места се пречистват. Вярвало се също, че ако играят с кръстосани саби около болен, той оздравява. Сутрин и няколко пъти през деня балтаджията правел проверка на русалиите, минавайки близо до тях с насочена към нозете им брадва. Съгледвачите – калаузи, се движели преди групата и предупреждавали за идването и за да се избегне среща с друга русалииска дружина. Ако се срещнели две дружини, най-често се сбивали. Проливало се е кръв, падали и мъртви, които били погребвани на място и без опело. Ако едната дружина е по-слаба, тя минавала покорно с навадени глави под съединените върхове на сабите на по-силната дружина. Русалиите винаги са били посрещани с големи почести и са ги дарявали с пари, храна, ракия, вино и др. Дружината се връщала в селото си срещу Богояление и отивала в черквата свещеникът да им чете молитва.Тогава целували иконите, палели свещ, прекръствали се и се прощавали взаимно. Целта на русалийските игри в миналото е била прогонването на злите духове, носители на болести и мор по хората и добитъка, за здраве и събиране на средства за построяване на черкви, училища, чешми, мостове и т.н.


В настоящето, когато мистичната и магическата им функция е отпаднала, русалийските игри придобиват зрелищен характер. Ритуалното в тях е изместено за сметка на театрализирането им. Днес в Петрич русалийските игри се съчетават с кукерско шествие и представляват единен карнавален празник, наречен Сурва който се провежда на 1 януари. Допреди 10-15 години в Сурва са взимали участие само момци и мъже, които са изпълнявали и женски роли, но днес в групата се включват и млади момичета, облечени в носии (не се обличат и маскират обаче като станчинари). Всеки квартал в града сформира своя група. Групата е многочислена и наброява 30-80 души. В нея ярко се открояват две ядра. Едното се състои от мъже, облечени като русалии, които се наричат "франгалии" (идва от бялата фустанела - "франга"). Другото ядро са "станчинарите"- маскирани мъже. Основните персонажи в групата са : двама зурнаджии, един тъпанджия, 20-30 франгалии, булка, 10-15 моми, гяволи, арапи, пепелаш, мечкари и мечка, баба и дядо, магаре или камила, попове, доктор, диви и домашни животни и др.

Подготовката за Сурва – разучаването на хората и игрите,приготовлението на костюмите и маските – започва около месец преди празника. Станчинарите и франгалиите се събират на предварително уточнено място (мегдан,кръстопът,поляна), където всеки ден надвечер под командата на балтаджията се разучават хората и игрите. Той е водач на цялата група, организатор на театралното шествие и трябва да бъде много добър игроорец – да знае всички хора и игри.Приготвянето на костюмите се пази в пълна тайна както между самите участници в групата, така и между отделните групи в града. Само балтаджията е осведомен кой какъв персонаж е избрал. От предварително събраните птичи пера и животински кожи – овчи кози, заешки, свински – се ушиват маски, наречени "сурати". Станчинарските сурати са няколко типа. Едни от тях са натуралистични направени от естествени глави и кожи на животни - заек, прасе, мечка, козел, елен и др. Други представляват различни зооморфни маски от плат и кожи. Те са оформени с очи и уста, украсени с цветни вълнени прежди, ширити изрисувани с бои. Зъбите им се правят от разноцветни клечки, тиквени семки и най-често от обелен кромид лук, носовете се оформят от дръжки на кратуни, дълги червени чушки, обелени царевични мамули и др. По сурата висят най-различни дрънкулки – люти чушки, пуканки, пера от птици. Има сурати ушити от плат, на които най-отгоре се пришиват естествени глави на орел, петел и др. птици, а по плата се пришиват пера,които след това се боядисват с разноцветни бои



В Петрич станчинарите са облечени целите в кожи обърнати с козината навън. През кръста са препасани с колани, на които са окачени звънци – джангърлаци, клюмби, в ръцете държат тояги или дървени саби, обуват гумени или свински цървули, които са с козината навън.

Костюмът на франгалиите се състои от бели ризи без украса със закопчани ръкави; бели памучни гащи, също без украса. Обличат "чепкен" – елек с "крила", който е тъмен или бял вълнен плат богато украсен по гърба, крилата и предниците с черен гайтан, пайети, сърма, а отвътре е обшит с черен хастар. Носят бяла плисирана фустанела – франга, дълга до под коленете, с 60-120 клина (плисета); опасват се с червен вълнен пояс. Над поясите от двете страни се слагат да висят дълги бели кърпи с бродерия по двата края, под поясите отзад слагат триъгълни дантелени кърпи,извезани с пайети по краищата. През двете рамена, кръстосано, се завръзват две шамии – кърпи с висящи краища под мишниците. На главата слагат калпак с плитко конусовидно дъно, от едната страна се пришива триъгълна кърпа. На краката слагат шарени чорапи или бели калци до над коляното, обшити с гайтан. Обуват кожени или гумени цървули. Момите са облечени в типичната за този край бяла сая с къси ръкави; бяла риза-кошуля, с везани ръкави и поли; червен прегач – престилка с геометрични фигури ; колан от вълнена тъкан, в който са пъхнати пошове – триъгълни кърпи. Използват се различни украшения – гердани, гривни, синджири, сребърни пафти и др. Забраждат се с бели или червени шамии. Обуват шарени чорапи и цървули (или обувки). Облеклото на "арапите" се състои от бели панталони и куртки или от цял гащеризон и желязна каска с два големи биволски или еленски рога отгоре. Лицето е омазано с олио, нацапано със сажди, тъй че блестят само зъбите, направени от кромид лук. Ръцете също са нацапани със сажди и вакса.

А какво стана с хляба нищо не видяхме

Хляба 9стана страхотен ,свекито каза догодина да съм и направила зачерквата ,беше много впечатлена .Снимала съм го но е в телефона на дъщеря ми ,ще гледам тези дни да сваля снимките

Дяволите – "гяволите" – обличат син доков гащеризон (или ушит от кожа), на главата нахлузват доков сурат с големи рога от царевични мамули, обшити с плат. Отзад си пришиват волска опашка или нарочно направена такава от плат с топуз накрая. На гърба и на гърдите окачват огледала, а на двете рамена пришиват големи крила от птици. Винаги държат в ръцете си вила или маша – дюлаф.
Много интересен е образът на пепелаша – кюмюрджията, който се среща единствено в този район. Дрехите му са от дрипи, на кръста е привързана торбичка с пепел, лицето му е напудрено цялото с брашно, за нос е прикачена дръжка от кратунка, а очите му са изрязани от кора на тиква. В ръцете държи лък със специално пригодена стрела, която хвърля пепел, но не отлита лъка.

Станчинарите водят със себе си "магаре", "кон" или "камила" – двама момци, покрити с голям козяк или черга. Предният има сурат от кожа, а отгоре носят самар, върху който срещу заплащане возят хора от публиката – за здраве. Непосредствената подготовка за Сурва се прави на 31 декември вечерта, когато да последен път се преиграват всички хора и игри. На 1 януари рано сутринта – "на развиделяване" – всички станчинари и франгалии се обличат вкъщи. Първи на мегдана се появяват балтаджията със зурнаджиите и тъпанджията. Те започват да свират "русалийския сигнал", "Алай" и "Франгелското", докато се събере цялата група. Тогава балтаджията прави подредбата. Всички се нареждат в три колони един зад друг. Най-отпред в средната колона е тъпанджията, а от двете му страни са зурнаджиите. В средата след тъпанджията се подреждат булката и момите, а след зурнаджиите, от двете страни на момите са станчинарите, гяволите и всички останали персонажи. Начело на групата застава балтаджията. Всеки е длъжен да изпълнява заповедите му.В така установения ред групата тръгва из улиците на своя квартал и обикаля къщите. Франгалиите и момите играят "Алай". Всички останали скачат в ритъма на музиката и звуците на джангърлаците. Стигайки до някоя къща, по знак на балтаджията се засвирва "Франгалийското", а франгалиите и момите се подреждат в кръг.


Площадът е най-престижното място на карнавалното шествие. Публика от целия град оценява коя група е най-голяма, най-красива, най-майсторски изпълнява хората. Затова всяка група чрез арапите и гяволите се стреми да завземе повече място на площада

След играта на площада групите се разотиват по кварталите си, а публиката прави голямо хоро. Със смях и веселие се танцува до тъмно. Из "Танцовият фолклор на Петрич"
Автор: проф. Николай ЦветковФотографии : Десислава Генкова - Elrisha
А ето и някои мои снимки направени по улиците на града<




После ще оправя и горния пост ,че нещо оплесках със снимките

Модест


Модю, Моюс, Модеус, Модест - празник, познат в Благоевградско, Гоцеделчевско и в Странджа, свързан с практиката на този ден жените да раздават обредни пити с цел опазване на добитъка и за здраве на семейството.

Св.Модест e известен като покровител на земеделците и овчарите. Името на св.Модест рядко може да се види и чуе в цялата българска етническа територия, но в района на Странджа той е особено популярен. Почита се като защитник на добитъка - едър и дребен и вероятно затова е обичан в Странджа, където скотовъдството е основен поминък.

Празникът се чества с колоритни обредни практики. На този ден впрегатните животни - биволи, коне, волове, не бива да се впрягат. Жените месят и раздават специални обредни хлябове и пити, задължително намазани с много олио, "за да е мазен вратът на добитъка". Ако в някой дом добитъкът често умира, домакините слагат на този ден пред иконата на светеца малко яремче или рогца от алуминий, а понякога и от сребро.

И ние тука си имаме карнавал,но е някаде по средата на януари ще се постарая да снимам и да видите нещо по европейски

Ще чакаме

Рождество Христово (Коледа) е един от най-светлите християнски празници. С него идва изпълнението на обещанието за Спасител, който да възстанови прекъснатата от грехопадението на Адам и Ева връзка между Бога и човека.

Иисус Христос – Божият син се ражда като обикновено бебе в обикновено семейство. Избраната за Негова майка Мария и съпругът й Йосиф трябвало да се приберат в родния си град Витлеем за преброяването на населението. Малкото градче било препълнено, а в страноприемниците нямало места. Бременната жена вече имала силни родилни болки. Един скотовъдец се смилил над тях и им дал подслон в пещерата, в която държал добитъка си. И така, Спасителят се родил в обор. Вместо в креватче, Го сложили да легне в яслите, в които се дава сено на животните.

Първите, които поздравили Иисус с идването Му на този свят, били овчари, пасящи наблизо стадото си. Радостната новина им съобщил ангел с думите ‘Не се страхувайте, защото ето, благовестявам ви голяма радост, която ще бъде за всички хора. Защото днес ви се роди в Давидовия град Спасител, който е Христос, Господ. И това ще ви бъде знакът: ще намерите младенец, повит и лежащ в ясли’ (Евангелие от Лука 2:10-12).

След тях дошли мъдреци от изток, водени от предсказания и пътеводната витлеемска звезда. Първоначално те потърсили новороденото в двореца на цар Ирод в Ерусалим, но свещениците ги упътили към Витлеем. Там мъдреците се поклонили на Божия син и го дарили с царски дарове: злато, ливан и смирна.

До IV в. църквата не празнува Рождество на точно определена дата. Денят на Христовото рождение не е фиксиран нито от летописците на времето, нито от първите християнски мислители. Денят 25 декември е избран, защото съвпада с периода на зимното слънцестоене, което езичниците отбелязвали с пищни празненства. Дори другото име на празника – Коледа е с езически произход. Коледа е божество, символизиращо слънцето, което носи радост и плодородие. Смята се, че именно то осигурява хубаво време, добра реколта, грижи се за семейното щастие. В съзнанието на народа се смесват образът на Спасителя с този на добрия Коледа и езическите ритуали се преплитат с религиозната символика.

В навечерието на Коледа се празнува Бъдни вечер, последният ден от великите пости. Тогава цялото семейство се събира на празнична трапеза. Това е единственото хранене за деня. На масата се сяда при изгряването на първата звезда, обикновено към 18-19 ч. Всички ястия се слагат наведнъж, за да не се става от масата, в огнището се запалва бъдникът (крушов или дъбов пън) и стопанинът прекадява трапезата с тамян. Броят на ястията е нечетен – седем, девет или единайсет, като трябва да има от всичко, което се произвежда в стопанството (в Русия и Украйна - също православни страни, броят на ястията е дванадесет, според броя на учениците на Иисус Христос).

Вечерята започва с обредния хляб, наречен бъдняк, боговица, богова пита или вечерна. Той е кръгъл по форма и върху него има украса от тесто – кръст, кръг, слънце или стилизирани цветя и птици. В питата се слага сребърна пара и на когото се падне, той ще е късметлията през годината. Първия залък от хляба е за Богородица, а момите, които искат да разберат, за кого ще се омъжат, слагат парче хляб под възглавницата си, за да сънуват бъдещия си съпруг. Следват вареното жито, чорбата от зрял фасул, приготвена без мазнини, пълнените чушки (с фасул или ориз), сармите – лозови или зелеви, зелниците с праз или кисело зеле, тиквеник. Вместо вода се пие компот от сушени плодове – ошав. Добре е на трапезата да има и мед, орехи, чесън (за да предпазва от нечисти сили) и плодове.

От масата всичи стават заедно, за да изкласи хубаво жито. В полунощ тръгват коледарите, които до сутринта обикалят по домовете. Коледарите пеят песни с пожелание за семейно щастие и благополучие. Тях ги даряват с коледарски краваи, пари, месо, брашно, вино, сланина, боб и др. Коледуването завършва с обща трапеза на участниците в ритуала.

На следващия ден се коли прасето и с това идва краят на постите. На коледната трапеза има ястия от свинско месо, домашни колбаси, патица, пуйка или гъска, баница с яйца и сирене, сладкиши. След четиридесетдневните пости започва голямото ядене.

При католиците и протестантите Рождество е най-любимият, най-красивият и най-чаканият празник. Много от ястията се приготвят само и единствено за този ден, затова домакините се стараят всичко да се получи както трябва и започват подготовката за празника няколко месеца по-рано. Във всяка страна си има празничен специалитет.

В българския народен календар Коледа се нарича още Божик, Божич, Голяма Коледа.
Сутринта всички празнично облечени ходели на църква, след което на селския мегдан се извивало хоро, играно от малки и големи.
На този ден семействата взаимно си гостуват. И ако празничната софра на Бъдни вечер е предимно от постни ястия, на Коледа трапезата е месна и не се вдига през целия ден. Приготвят се обредна прясна пита, баница с месо или сирене, печен черен дроб, пастърма, зеле с кървавица, свинско с праз, печена кокошка, свинско изпържено на хапки.
Коледа се празнува три дни. На първия всички Христовци и Христини честват именния си ден, а на третия, който е в чест на Свети първомъченик архидякон Стефан, празнуват и тези, които носят неговото име.
Според народното вярване, от 25 декември до 7 януари се изнизват дванадесет дни, наричани "мръсни", "погани", "караконджовски". През това време вилнеят различни нечисти сили и навън не се излизало, докато не пропеят първи петли. Жените не перели, не тъчели, не предели. Народът ги нарича още "некръстени" дни, тъй като след раждането на Христос до 7 януари, когато Йоан Предтеча го кръщава, той все още не е посветен.
реклама
През "мръсните" дни в някои български региони са се устройвали карнавални шествия като продължение на коледарския обред.