Празници !!!

Стефановден - 27 декември


Това е третия ден на Коледа и последния празник в годината, за който хората казват, че "затваря кръга". Семействата се събират на обща трапеза с местни ястия; пеят песни и се веселят. Някои райони на България младите семейства отиват на гости на своите кумове, кръстници и родители. На други места от този ден започват празниците в чест на мишките, които продължават до Кръстовден. Строго се спазват забраните характерни за Мръсните дни.

Църковен празник: почита се паметта на Св.Стефан - първия християнски мъченик и първи (архидякон) служител в Йерусалимската църква.

Обредна трапеза: свинско с кисело зеле, баница с черва или месо.
http://traditions-bg.com/bg/december/stefanovden.php

rozi68 снимките от днес ли са?????

Васильовден


Непосредсвено след Коледа източноправославната църква празнува Васильовден или Суроваки. На този ден източните християни почитат паметта на Св. Василий Велики. Един великите философи и писатели на раннохристиянската царква.
Свети Василий си остава един най-видните апологети на източната църква.

Народната традиция свързва празника на Св. Василий Велики със обичая суровакане. Въпреки тази малка съществена разлика коледарските и сурвакарски групи На Васильовден се събират млади мъже, които обикалят къщите през нощта и суровакат техните стопани. На самия празник минават и групи от деце, които също суровакат стопаните на къщите. Самото суровакане се явява един вид продължение на коледарските благословии. Както коледарите и сурвакарските групи си имат водач и човек, който изпълнява ролята на магарието и прибира парите и другите дарове. И пак както коледарите носят със себе си криваци, така и сурвакарите на Васильовден носят дряновици украсени с пуканки, сушени плодове и вълна. В някои места вместо дряновица се използва и крушевица, т.е. клонки от крушево дърво.

В гр. Елена и околността се е запазила една празнична благословия за берекет, която се изпълнява именно на Суроваки. Тя е следната:

”...Сурва, сурва година,

Весела година,

Златен клас на нива,

Червена ябълка в градина,

Жълт мамул в леса,

Златен грозд на лоза,

Пълна кошара с агнета ( стока ),

Пълнна къща с деца,

Да ви е честита новата година,

До година, до амина. ”

Накрая сурвакарите изричат следното: „ амин братко, кови магарето ”. Там където минат сервакарите хората ги даряват с пари и лакомства.

Вечерта на срещу Сурваки стопанката приготвя традиционната баница с късмети, която се приготвя от точени кори и сирене. В нея се слагат късметите, като за целта се използват дряновите пъпки. Освен в тези късмети в баницата се слага и пара. Като дванайстия час най-възрастния представител в семейството завъртва баницата.

Народът смята дряновото дърво за едно от най-здравите дървесни видове у нас. То е най-ранното разпапило и разцъфнало дърво, но неговите плодове се берет последни. Те се използват в народната ни медицина.

На празничната трапеза освен новогодишната баница с късмети присъства и свинска пача приготвена от коледното прасе. В някои райони на страната в това число и еленския край се коли петел. Обикновено той се приготвя с кисело зеле. На масата също трябва да има плодове и пуканки.

Наред с Коледа и Суроваки може да се причесли към най-мистичните български празници. Защото по-голяма част от ритуалите и обредите извършвани през тези дни носят духа на старите българи.

Използвана литература:

Бакалов, Георги ” Византия ”, София, 1995г., стр.118-119

Автор: emilia_n
http://bgnauka.com/index.php?mod=front&fnc=pub_page&pid=10475

Снимките са от 1.1.2010г.Защо не си ги оправила?Имам още .

https://2img.net/r/ihimizer/img132/7067/035pr.jpg

Оооооооооооооо чакам ги с нетърпение
П.С. може да ги качиш в галерията https://hobi.bulgarianforum.net/gallery//gal_pupload.htm?cat_id=6 най отгоре
# Индекс # Calenda #Gallery # Въпроси/Отговор
като ги качиш ,копираш кода под снимката и го поставяш в поста си и така ще се виждат директно

Свето Богоявление (Йордановден)
Богоявление - Йордановден - е третият по значимост християнски празник през годината. Според библейската легенда на този ден Исус Христос е покръстен във водите на река Йордан от Йоан Кръстител. В момента на кръщението небето се отваря и Светият дух слиза върху Христос във вид на гълъб, а от небето се разнася глас: "Този е моят възлюбен син, в когото е моето благоволение!" Оттук и названието на празника - Богоявление.

Празникът има различни имена в страната - Кръстовден, Водици, Водокръщи и други. Според народното поверие през нощта срещу Богоявление в глуха доба небето се отваря и всеки, който го види, ще получи от Бог това, което си пожелае. Вярва се още, че тогава спира водата, пречиства се, след което придобива голяма сила. Затова денят е известен още като Водици и Водокръщи. За здраве всички участват в освещаването на водата, когато след празнична черковна служба, свещеникът хвърля Светия кръст във водата. Млади мъже се хвърлят въпреки студа и ниската температура и изваждат кръста от водата. Който го извади бива честит и здрав през цялата година. Болни се къпят във водата, където е хвърлен кръстът. Ако хвърленият във водата кръст замръзне, предвещава здраве и голям берекет. Ако пък времето е студено и сухо, се приема като знак за плодородна и добра година. Накрая - с китка босилек свещеникът напръсква хората за здраве.

Йордановден се смята за последен от периода на т.нар. мръсни дни. Срещу празника е третата, последна кадена вечеря. Към постните ястия на нея се прибавят орехите, суровото жито и недогорялата свещ от предишните кадени вечери. Обредната трапеза включва прясна пита, колачета, сърми с кисело зеле, пълнени чушки, зеле, фасул, орехи, вино.

На 6 януари при военна обстановка се освещават военните части и бойните знамена. Първият водосвет е направен на 19 август 917 г. преди битката при Ахелой. Ритуалът се извършва от 1879 г. до 1946 г. На 6 януари 1993 г. със заповед на министъра на отбраната се възобновява българската традиция на Богоявление се освещават бойните знамена на Българската армия.

Имен ден празнуват: Йордан, Йорданка, Богдан, Богдана, Данчо, Дана, Найден.
http://calendar.dir.bg/inner.php?d=06&month=1&year=2009&cid=&sid=&eid=7591

Литийното шествие в гр. Кюстендил започна от храма св. "Успение Богородично"......





Премина по площад "Велбужд"......



и по пешеходната алея на бул. "България".....







се насочи към река Банщица.



Над 7 000 кюстендилци гледаха ритуала от женския мост до Трето основно училище. Тълпата стигаше до другия, разположен при Второ основно училище.



Божият символ бе хвърлен във водите на река Банщица след литургията на петима свещеници. Само няколко минути бяха необходими на доброволците, за да открият кръста в реката. Участваха 15 кюстендилци, сред които представители на клуба по борба” Васил и Георги Илиеви”.



Фризьорът Марио Костадинов успя да надвие конкуренцията и в 11.26 часа извади кръста. Той ще остане в дома му три дни, както повелява традицията, обясни архиерейският наместник отец Венцислав Шияков.







Стотици миряни целуваха църковната утвар и оставяха пари за здраве. 24-годишният мъж участва в церемонията по хвърляне на богоявленския кръст в Кюстендил за първи път. Накарали го да участва негови приятели, след събиране във вторник вечерта. "Усещането е невероятно, студено и хубаво. Очаквах да хвана кръста нали затова дойдох", каза Марио в първите минути.Той пожела за себе си и за кюстендилци преди всичко здраве.

bateto ти цял разказ по картинки си направил много хубаво е станало ,браво на Марио за кръста и на борчетата ,че са се безстрашили да се намокрят днес И нека господ даде здраве на всички хора по света

Чародейка написа:bateto ти цял разказ по картинки си направил много хубаво е станало ,браво на Марио за кръста и на борчетата ,че са се безстрашили да се намокрят днес И нека господ даде здраве на всички хора по света

Да, чародейка. Изживях се като СЕЛКОР/селски кореспондент/

Не зная всички потребители от сайта откъде са, но по радио "фокус" май беше, днес чух че в Петрич кръста е хванала една 16-годишна девойка . Ако знаете нещо повече - пишете.

Леле верно ли бе ще потърся инфо а потребителите след празниците май са се захванали яко с работа с лед празниците

ехе ние сме си имали няколко кръста в града

16-годишната гимназистка Христина Лазарова хвана кръста под моста на река Луда Мара в най-стария петрички квартал „Висдол”. Откакто в Петрич се хвърлят кръстове на Йордановден, миналата година за пръв път в ритуала участва, а тази година за пръв го хваща момиче. Ученичката от 10-и „а” на професионалната гимназия по икономика и туризъм „Проф. д-р Асен Златаров” се оказа по находчива и бърза от 20-те младежи, които скочиха във водата. Това, че тренира кикбокс в местния спортен клуб „Драгота”, явно си каза думата. „Миналата година се пробва сестра ми, тази година реших и аз да опитам късмета си. Благодаря на Бога, успях”, беше краткия коментар на героинята на деня в южния град. Свещениците Живко Георгиев и Йордан Георгиев (не са братя), които отслужиха богоявленския водосвет, търпеливо изчакаха момичето да се преоблече и да им представи кръста. А след това благословиха курбана, който осигури инициативен комитет. в състав: Розалин Хаджиев – лидер на партия БСД и общински съветник, Асен Опренов - управител на ЕТБ и Анани Ласков – бизнесмен и сготви и раздаде на повече от 300 петричани майстор-готвача Петър Кърцелов. Междувременно на кварталния площад се изви кръшно хоро, а директорът на дирекция „Култура и образование” в ОбА Йордан Златински, доволен от добрата организация на празненството, покани организаторите и медийната гилдия на почерпка. За пръв път на днешния Йордановден втори кръст в река Луда Мара хвърляха и в квартал „Шарон”. Там пък най-ловък от шестимата гмурци се оказа 28-годишния Кирил Ников, известен като Киро Цайса. И там имаше празнична веселба със зурни и скара. Третият кръст в Петрич, който всъщност е втори традиционен, и се хвърля във втория стар квартал на града „Дълбошница”, 18-те мераклии надхитри и хвана Георги Котрулев. За 4-ти път Бог го благославя да хване кръста, досега е пробвал късмета си 12 пъти, похвали се щастливецът.

На 7 Януари Ивановден

православната църква чества деня на Св. Йоан Кръстител, който кръщава Исус Христос в река Йордан. Йоан познава и посочва Исус като пратеник на Бога. Наречен е Предтеча, защото предрича идването на Христос на земята. Ивановден като народен празник, е част от богатия в обредно отношение коледно-новогодишен празничен цикъл.

Обредното къпане за здраве на Йордановден продължава и на Ивановден. В някои райони на страната то дори е по-характерно за този празник. Навсякъде обредът е за младоженците, като действието се извършва от кума или девера. Затова окъпването би могло да се разглежда като елемент от следсватбените обичаи, с който се затваря широкият кръг на сватбената обредност. Този ден ергените къпят момите, къпят се и младите мъже и именниците. В югозападна България къпят младоженките и малките момиченца на възраст до 1 година. Обредното къпане включва и разменянето на подаръци, както и гостувания и празнична трапеза. Народната представа за Св. Иван като покровител на кумството и побратимството определя гостуванията у кумовете. Кумците носят кравай, месо, вино. Прави се обща трапеза.

На Ивановден изтича срокът, през който ходят новогодишните маскирани дружини. В някои райони на страната коледарите отвеждат тържествено царя на чешмата и го окъпват. След това той устройва угощение, на което присъстват и маскирани като мечка, невеста и арапи мъже. Накрая всички излизат на празнично хоро, с което приключва пълният цикъл на обичая Коледуване.

Именници: Иван, Ваньо, Ваня, Йоана, Йоан, Ивайло, Ивайла, Иво, Ивона, Калоян, Жан, Жана, Яна.

Обредна трапеза: варено жито, фасул, ошав, баница, кървавица, печена луканка, свински ребра със зеле
http://bgkulinar.net/calendar.php?calid=1784

На 1 февруари православната църква почита Св. Трифон – лечител, прославил се с чудесата, които правел. Роден е през 225 г.н.е. в семейството на бедни християни в малоазийската част на Римската империя. На 17-годишна възраст успява да излекува тежко болната дъщеря на император Гордиан, за което бил богато възнаграден от императорското семейство. Само няколко години по-късно на престола се възкачил наследникът на Гордиан – Деций Траян, който за краткото си управление успял да унищожи много християни заради вярата им. Един от тях бил Трифон, който не пожелал да се отрече от християнската вяра и умрял от раните си след дълги изтезания, но с молитва на уста.

На този ден – 1 февруари - по български обичай празнуват лозарите, кръчмарите и градинарите, които са закриляни от светеца-лечител. Обичаят повелява стопанката на къщата да стане рано и да опече обреден хляб, украсен с лозово листо. Вари се и пиле, а в бъклица се налива от най-хубавото вино. Всичко се поставя в шарена торба и с нея стопанинът се отправя към лозето.

Там събралите се мъже започват ритуала по зарязването на лозите. Обърнати на изток и посрещайки слънцето, те зарязват по три лози, а с отрязаните клонки украсяват калпаците си. Лозите се пръскат със светена вода и се благославят за плодородие и берекет. Избира се Цар на лозята – обикновено имотен човек, след което се прави обща богата трапеза на самото лозе или в дома на царя.

На този ден именден празнуват всички с името Трифон.

https://2img.net/r/ihimizer/img17/8255/272865ecc0fddd51e74d0ea.jpg

https://2img.net/r/ihimizer/img203/1277/zarezan12.jpg

Утре ще си имаме няколко повода за празнуване

Сирни заговезни (Неделя сиропустна, Сирни поклади, Сирница, Прошка или Прошка неделя) е християнски църковен празник, пряко обуславящ се от друг голям християнски празник — Великден. Празнува се 40 дена преди Великден

Източно–православните християни празнуват Сирни Заговезни (Прошка) винаги в неделя, 7 седмици преди Великден и една седмица след Месни заговезни. Празничната трапеза има обреден характер и според обичая включва баница със сирене, риба, различни ястия с яйца и бяла халва с ядки. С тези храни се заговява, оттам идва и името на празника (от говея - постя, въздържам се). Денят е известен още и като „Неделя на Всеопрощението“ или просто „Прошка“, защото всеки член на семейството иска и получава прошка от по-възрастния за изминалата година. В Русия сиропустната седмица се нарича Масленица и тогава се организират „балагани“ - панаири на открито с люлки, мечкари, фокусници, борби и т.н. Ядат се блини с масло и черен или червен хайвер. Яде се и се пие като за последно, защото празникът е начало на най-дългия пост през годината - великите пости.
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%B8%D1%80%D0%BD%D0%B8_%D0%B7%D0%B0%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%B7%D0%BD%D0%B8
Прошката е мисловният духовен и емоционален акт на освобождаване от чувства като гняв, раздразнение и негодувание, насочени към друг човек, заради сторени от него нежелани действия или нанесени обиди. Прошката не означава потискане на гнева и раздразнението, а напълното освобождаване от тях чрез осъзнаване на причините, довели до появата на тези чувства, и оттам — намирането на по-рационален начин за преодоляване на дразнителя. Прощаването има значение най-вече за прощаващия, тъй като той се освобождава от негативните си емоции и добива отново възможност за обективна преценка на фактите, свързани с другия човек, въпросната нанесена обида или нежелано поведение.

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%BE%D1%88%D0%BA%D0%B0

Трифон Зарезан (или Ден на лозаря) е български народен празник в чест на свети Трифон. Чества се от лозарите, соколарите, градинарите и кръчмарите на 14 февруари (по нов стил) или на 1 февруари (по новоюлианския календар), когато Българската православна църква официално отбелязва Трифоновден.[1] Празникът се среща още като Зарезановден, Трифун Чипия, Трифун Зарезой, Трифун пияница.
Празнуват не само лозарите, но и градинарите и кръчмарите. Рано сутринта стопанката омесва хляб — пресен или квасник. Освен това сготвя и кокошка, която по традиция се пълни с ориз или булгур. Кокошката се вари цяла, а след това се припича на саджак. В нова вълнена торба се слага питата, кокошката и бъклица с вино. С такива торби на рамо мъжете отиват на лозето. Там се прекръстват, вземат косерите и от три главини всеки отрязва по три пръчки. След това отново се прекръстват и поливат с донесеното вино лозите. Този ритуал се нарича „зарязване“. След това всички се събират и избират „царя на лозята“. Едва тогава започва общо угощение. „Царят“ е окичен с венец от лозови пръчки, който носи на главата си, и с друг венец, който слага през раменете си. Той сяда на колесар. Лозарите теглят колесаря и под звуците на гайди, гъдулки и тъпан се отправят към селото или града. Там спират пред всяка къща. Домакинята на дома изнася вино в бял котел, дава най-напред на царя да пие, след което черпи и хората от свитата му. Останалото вино в котела се плисва върху царя и се изрича благословията: „Хайде, нека е берекет! Да прелива през праговете!“. Царят отговаря на благословията с „Амин“. След като стигне до своя дом, царят се преоблича с нови дрехи и, окичен с венците на главата и през раменете си, той сяда на дълга трапеза да посрещне хора от цялото село. Затова за цар на този празник се избира заможен човек. Следващите два дни, наречени във фолклора „трифунци“, се почитат за предпазване от вълци. Тогава жените не режат с ножици, за да не се разтваря устата на вълка, не плетат, не предат и не шият. Приготвят обреден хляб и след като раздадат от него на съседите, слагат залъци от хляба в кърмата на животните — за предпазване и на добитъка, и на хората от вълците.
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D1%80%D0%B8%D1%84%D0%BE%D0%BD_%D0%97%D0%B0%D1%80%D0%B5%D0%B7%D0%B0%D0%BD

Свети Валентин е католически празник, който се празнува на 14 февруари. На тази дата влюбените изразяват любовта си един към друг, като изпращат поздравителни картички, бонбони. Обичайно е да се подаряват цветя. Името на празника идва от един от двамата християнски мъченици, наречени Валентин, живели през 3 век. Първоначално стар римокатолически празник, той започва да се свързва с романтичната любов през Средновековието.

На този ден още през 14 век започва да става традиция да се разменят любовни послания под формата на т. нар. валентинки. Съвременните символи на любовта сега са сърцето и образа на крилатия Купидон. През 19 век ръчно написаните послания биват заменени от масово произвежданите готови картички. АПК (Асоциацията за поздравителни картички) е изчислила, че всяка година се изпращат 1 милиард поздравителни картички, като така изостават по масовост само от коледните картички. Асоциацията също е изчислила, че жените купуват около 85% от всички валентинки.

През втората половина на 20 век в САЩ и други места по света установената практика на размяна на картички се разширява и се въвежда раздаването на подаръци обикновено от мъжа на жената. Най-популярните подаръци са рози и шоколади в червена лъскава опаковка с форма на сърце. През 80-те диамантената индустрия започва да рекламира и подаряването на бижута по случай Св. Валентин. С разпространението на Интернет в началото на 21 век, милиони хора започват да изпращат електронни картички с поздравления чрез електронна поща.

На този ден много хора се поздравяват с пожеланието „Честит Свети Валентин“, като това може да бъде казано от мъж на жена, но много рядко от мъж на мъж. Когато двама влюбени вечерят на Св. Валентин, тяхната връзка често се счита за сериозна.
Празник на плодородието [редактиране]

Интересното е, че и свети Валентин и свети Трифон са живели почти по едно и също време. Свети Трифон и свети Валентин са били и лечители и двамата претърпяват мъченическа смърт. И двамата живеят около 255 година. Твърде е вероятно двамата светци да са една и съща личност.

Асоциацията между средата на февруари с любовта и плодородието датира от древни времена. В календара на Древна Атина, периодът между средата на януари и средата на февруари е бил известен като месец Гамелион. Той бил посветен на свещения брак между Зевс и Хера.

В Древен Рим на 15 февруари се е празнувал празникът на Луперкус, бога на плодородието, който е бил изобразяван полугол и облечен в козя кожа. Като част от пречистващия ритуал, жреците на Луперкус принасяли в негова жертва кози. След това пиели вино и започвали да тичат из улиците на Рим, държейки козя кожа над главите си, като докосвали всеки, който срещнали. Много млади жени идвали по този случай, тъй като вярвали, че след като бъдат докоснати от жреците, ще имат многодетно семейство и безпроблемно раждане.

Всъщност светците с името Валентин са били двама, единият от Рим, а другият от Терни в Италия. Предполага се, че единият е бил свещеник който сгодявал двойки, въпреки забраната на римския император Клавдий II Готски, поради отклоняването на войниците от служба, и затова бил екзекутиран на 14 февруари 269 г.сл.Христа
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B8_%D0%92%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B8%D0%BD

Китайската Нова година съвпада със Свети Валентин
Китайската Нова година (на китайски 春节, Чун Дзие) е най-дългият и най-важният празник в китайския календар. Новогодишните празненства традиционно започват на първия ден от месеца и продължават до петнадесетия, когато луната е най-ярка. Някой хора в Китай излизат за цели седмици в отпуска, за да се подготвят за пищните тържества по случай Чун Дзие.

Според една легенда, в древността Буда поканил всички животни при себе си, за да отпразнуват Чун Дзие. Дванадесет животни дошли на празника и Буда кръстил по една година на всяко от животните, които го почели. След това Буда нарекъл всеки човек, роден в годината на определено животно да притежава някои от чертите на неговия характер.

По време на празненствата Чун Дзие китайците обличат червени дрехи и украсяват домовете си със стихове, изписани върху червена хартия. На децата се дават "щастливи пари", в червени пликове. Червеният цвят символизира огъня, който според китайските вярвания прогонва лошия късмет. Фойерверките по случай Чун Дзие се подготвят в съответствие с древните обичаи. Преди много години китайците палели бамбукови пръчки, защото вярвали, че пращящите пламъци плашат и прогонват злите духове.
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%9D%D0%BE%D0%B2%D0%B0_%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B0

На 14 февруари 869 умира Свети Константин-Кирил Философ
Свети Константин-Кирил Философ (на гръцки: Κύριλλος) е византийски учен, който заедно с брат си Методий е създателят на първата славянската азбука. Остава в историята като български и славянски християнски духовен просветител. Канонизиран от християнската църква за светец. Считан е за равноапостол. Обявен е от папата за покровител на Европа. Православните го почитат и като един от светите Седмочисленици.
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%BE%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B8%D0%BD-%D0%9A%D0%B8%D1%80%D0%B8%D0%BB_%D0%A4%D0%B8%D0%BB%D0%BE%D1%81%D0%BE%D1%84

ето и при нас ,колко весело беше хамкането на прошка ,съжалявам ,че нямах възможност да снимам огньовете

Ейййй браво страхотен купон сте си спретнали

Аййй и ние да не остенеме по назад ще ви покажем нашия скромен гренхенски Карнавал

Знам ,че по това време правят някякви калнавали в Германия ,но и Швейцарците са се представили подбаващо много е хубаво

Да има и в Германия,но сега нямахме възможност да ходиме,но и тука не беше зле.Днес дори имаше специално само за деца,но за съжаление отидохме твърде късно